Малко гръцка музика- за всеки вкус

 

                   

Сиртаки - едно незабравимо изживяване

 

Сиртаки (нагръцки: συρτάκι) е гръцки танц, създаден през 1964година специално за филма "Зорба Гъркът“. Той не е народен танц, а по-скоро съчетание на бързи и бавни мотиви от старинния танц хесапико. Самият танц и музиката са дело на Микис Теодоракис.

 

Магията на гръцката музика...

Историята на музикалното изкуство има дълбоки корени в Гърция. Музиката се базира на принципа на хармонията такава, каквато е била развита за първи път в Питагоровите теории, които по тази причина се смятат за основа на последващото развитие на европейската музика.

Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек - музиката развива духа, както физическото възпитание - тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си.

Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалище Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства - танц, театралното майсторство и поезията - е била неразделна част от гръцката драма.

Дионѝсиос Соломо̀с

След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с "Химн за прослава на свободата", който става национален химн на страната.

Десетилетието 1920-30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика.

В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат като ребетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната.

Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока.

 Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна, "съпротивителна", диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука

Едни от най-хубавите места в Гърция...

Страна на митове, богове, архитектурни богатства и многовековна култура ...:

1. АТИНА

Акрополът

Атина е столица и най-голям град на Гърция. Тя играе ролята на най-важен град на Древна Гърция в продължение на векове. Днес градът е важен политически, културен, икономичеки и транспортен център на Гърция.

Според записките на Платон, свързани с разходките на Философа Сократ, по улиците на Атина в миналото е имало гори от чинар и върба, покрити с тревни поляни и чисти прозрачни ручеи. В нашето съвремие по тях няма никакви дървета, никаква трева, от река Илисос е запазено само сухото, осеяно с камъни легло между бетонови брегове и разхвърляни отпадъци.

Акрополът, който е безспорен символ на Атина, от векове гордо се извисява над града и се вижда почти отвсякъде. 

2.ЙОНИЙСКИ ОСТРОВИ

Йонийските острови са група от гръцки острови наричани още „Седемте острова”, но групата включва седем основни и няколко по-малки острови. Те се разпростират на обща площ от 2307 квадратни километра. Седем от тях север на юг:
- Керкира, известен още, като Корфу на английски език;
- Пакси;
- Лефкада ;
- Итаки, обикновено известен като Итака;
- Кефалония;
- Закинтос, - Китира.

Лефкада

Закинтос

Керкира

 

Пакси

Кефалония

Итака

 

 3. Остров Родос

4. Солун

5. Патра

 6. Остров Санторини

Древногръцка митология

Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическата система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини.

Зевс

Боговете са много, всеки закриля хората по различен начин. Народът им се моли, принася им жетви. Един от най-великите и страшни богове бил Зевс. Той бил върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга).

Посейдон

Следващ по мощ бил ПОСЕЙДОН – бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море.

Хера

ХЕРА – женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака.

Хермес

ХЕРМЕС – бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.

Аполон

 АПОЛОН – най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида.  Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. 

Атина

АТИНА – едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои.С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво.

АФРОДИТА – първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно – богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята.

АРЕС – бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера.
Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът (“Хълмът на Арес”), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина.

Дионис

ДИОНИС – първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. 

ЕРОС – първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му.

ХЕФЕСТ – бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора.

Хефест

ХЕЛИОС – бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него. Хелиос бил почитан най-много на остров Родос. Там, в негова чест, пред входа на пристанището била издигната гигантска статуя – Родоският колос, която била висока 75 лакътя (около 30-40 метра), излята от бронз от скулптура Харес през 291 г.пр.Хр. Това е едно от седемте чудеса на древния свят.

Гърция - късче от рая

Гърция е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров, държава с богата култура и история. Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждането винаги е бил гръцкият народ – отворен към влияния и експериментиране. Цялата гръцка култура лежи в основата на западната европейска цивилизация. В Древна Гърция се заражда демокрацията, създава се писмеността, при която освен съгласни звуци, се означават и гласни, дава се начало на хуманитарните науки, история, философия, създават се географски трактати, описващи познатите земи, откриват се физични  и математически закони , развива се скулптурата и архитектурата и се създава богата митология.