Магията на гръцката музика...

Историята на музикалното изкуство има дълбоки корени в Гърция. Музиката се базира на принципа на хармонията такава, каквато е била развита за първи път в Питагоровите теории, които по тази причина се смятат за основа на последващото развитие на европейската музика.

Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек - музиката развива духа, както физическото възпитание - тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си.

Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалище Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства - танц, театралното майсторство и поезията - е била неразделна част от гръцката драма.

Дионѝсиос Соломо̀с

След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с "Химн за прослава на свободата", който става национален химн на страната.

Десетилетието 1920-30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика.

В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат като ребетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната.

Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока.

 Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна, "съпротивителна", диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука