Древногръцка митология

Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическата система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини.

Зевс

Боговете са много, всеки закриля хората по различен начин. Народът им се моли, принася им жетви. Един от най-великите и страшни богове бил Зевс. Той бил върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга).

Посейдон

Следващ по мощ бил ПОСЕЙДОН – бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море.

Хера

ХЕРА – женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака.

Хермес

ХЕРМЕС – бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.

Аполон

 АПОЛОН – най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида.  Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. 

Атина

АТИНА – едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои.С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво.

АФРОДИТА – първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно – богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята.

АРЕС – бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера.
Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът (“Хълмът на Арес”), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина.

Дионис

ДИОНИС – първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. 

ЕРОС – първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му.

ХЕФЕСТ – бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора.

Хефест

ХЕЛИОС – бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него. Хелиос бил почитан най-много на остров Родос. Там, в негова чест, пред входа на пристанището била издигната гигантска статуя – Родоският колос, която била висока 75 лакътя (около 30-40 метра), излята от бронз от скулптура Харес през 291 г.пр.Хр. Това е едно от седемте чудеса на древния свят.